27/10/2014

Оформяне на аналитичен продукт

Румен Гюров

Към техниките на оформяне на крайния аналитичен продукт може да бъде причислено безкрайно множество от начини за оформяне на аналитичния материал като документ (според предназначението му) и като изложение (според структурирането на текста). При това в специализираните източници по методология на разузнавателния/ стратегическия анализ няма единен формат на този продукт.

Крайният аналитичен продукт е синтетичен израз на възприетия конкретен модел на анализ и този резултат трябва и може да отговори на няколко задължителни критерия: краткост, яснота, целенасоченост и степенуване на вероятностите. Първото изискване за краткост произтича от това, че по правило потребителят на разузнавателна информация обикновено е на относително високо ръководно равнище, ангажиран с широк кръг проблеми и разполага с малко време. Второто изискване за яснота предполага достъпен език и подходящо представяне на аналитичния продукт. Целенасочеността означава третиране на проблема по същество и без отклонения към други теми, а степенуването на вероятностите – ранжиране на изводите и препоръките с оглед невъзможността да бъде постигната абсолютна категоричност (Търкаланов 2003: 78–79).

Основните видове аналитични продукти са базисните проучвания, разузнавателните оценки, текущата информация и сигналната информация. Съществуват също така и по-особени аналитични продукти като психологически профили, контент-анализи, технологически анализи и др. (Търкаланов 2003: 79–80). Аналитичните продукти могат да бъдат създавани ad hoc (по конкретен повод), по график (периодично), по инициатива на анализатора или на потребителя (Krizan 1999: 41). Аналитичният продукт трябва да представи въз основа на наличната информация придобитото знание. Според една идея от Дейвид Мур разузнавателно-аналитичното знание може да бъде представено по следния начин (по идея от Moore 2006: 9):


Аналитичният продукт обикновено е в текстови формат, при което удобна форма за неговото представяне и за изпълнение на поставените към него изисквания предлага Oxford Analytica. Този формат улеснява едновременно изготвянето, представянето и ползването на резултатите от анализа и е структуриран в отделни рубрики (обособени части от текста) – www.oxan.com). Аналитичният продукт може да изглежда по следния начин:

1. Постановка на проблема:

1.1. Формулировка на проблема: описание на даден факт (вж./срв. Търкаланов 2003: 18), представляващ проява на несигурност или неопределеност под въздействието на някакво събитие, процес, явление или състояние, аналитичен резултат главно от прилагането на
РАМ-Н.

1.2. Значение на проблема – поставяне на проблема в определен контекст и определяне на неговото равнище (обхват и острота): посочване на връзките между дадения факт и други факти от средата за сигурност, вкл. спецификата на неопределеността като своеобразна несигурност или на несигурността: предизвикателството, опасността, заплахата или риска, като резултат от цялостното взаимодействие между дадена система и средата за сигурност, аналитичен резултат главно от прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС.

1.3. Смисъл на проблема – свързване на проблема с аналитичната задача (осмисляне на проблема): определяне на равнището му спрямо възложителя на аналитичната задача, свеждане на проблема до собствените потребности, интереси, намерения и цели, аналитичен резултат главно от прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС.

1.4. Кратка хронология на ключовите събития, свързани с проблема: по дати, от минало към настояще.

1.5. Оценка на данните: разграничаване на факти и тълкувания (мнения, оценки, внушения, изкривявания) и определяне на тълкуванията като резултат от потребностите, интересите, намеренията и целите на източниците и потребителите на информация за фактите, свързани с проблема.

2. Анализ на проблема: разширено фактическо и логическо изложение на проблема и неговия контекст, разглеждане на проблема като съвкупност от относително прости, решими задачи и обосноваване и избор на стратегия:

2.1. Определяне на причините за проблема – разкриване, вкл. чрез отделни матрични решения на:

2.1.1. Акторите: лице, група лица, общност(-и), общество(-а), пряко свързани с проблема, аналитичен резултат главно от прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС.

2.1.2. Противоречията (проявени и непроявени) между отделните актори, в чието взаимодействие се проявява несигурността, аналитичен резултат главно от прилагането на АМ-П и скалата на интензитета на противоречията.

2.1.3. Потребностите, интересите, намеренията и целите на отделните актори като проява във взаимодействието помежду им и във връзка с възникването и развитието на проблема.

2.1.4. Средствата – материалните и нематериалните ресурси и целенасочените действия, включени във взаимодействието и свързани с възникването и развитието на проблема.

2.2. Оценка на причините за проблема в определени съотношения – съпоставяне и сравняване, вкл. на компонентите в отделните матрични решения АСМ-СС, АСМ-НС, РАМ-Н, РАМ-ОС, РАМ-КС, АМ-П:

2.2.1. Акторите като носители на проблема – сравнителен анализ на акторите с оглед спецификата и обема на ресурсите, въвлечени в проблема (като събитие, процес, явление или състояние – М-SWOT).

2.2.2. Видовете и интензивността на противоречията – сравнителен анализ на смисъла на проблема за всеки от акторите, свързани с него.

2.2.3. Силата на взаимодействието – сравнителен анализ на взаимните въздействия между акторите, свързани с проблема.

3. Анализ на отражението на проблема, аналитичен резултат главно от прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС:

3.1. Влиянието от и на основните и страничните актори върху средата за сигурност в резултат от проблема.

3.2. Последиците от проблема с оглед на уязвимостите и ресурсите на отделните актори и с оглед на собствените уязвимости и ресурси, перспективите за установяване или неустановяване на равновесие във взаимодействието, в което се проявява несигурността или неопределеността.

4. Изводи – определяне, вкл. на измененията в отделните компоненти на матричните решения АСМ-СС, АСМ-НС, РАМ-Н, РАМ-ОС, РАМ-КС и АМ-П:

4.1. Тенденциите в развитието на проблема: специфични – пряко свързани с проблема; общи – непряко свързани с проблема; преобладаващи тенденции и доминираща тенденция.

4.2. Вероятностите в развитието на проблема:

4.2.1. Сценарии: оптимистичен, песимистичен, неутрален, реалистичен.

4.2.2. Прогноза: обоснованост, обективност, конкретност, многовариантност, степен на неопределеност на отделните сценарии.

4.2.3. Алтернатива: развитие на проблема отвъд разглежданите сценарии.

5. Заключение:

5.1. Препоръки за избора на стратегия, подходите за реализирането й, необходимите ресурси и мерките за преодоляване на проблема.

5.2. Контрол – кратко описание на механизма за постоянно наблюдение на средата за сигурност с оглед на анализирания проблем и за управление на риска (в изпълнение на препоръките).

6. Ключови думи – препратки (по преценка) към основни проблеми и области, свързани с рисковете и слабостите, и ориентация за потребителя на информацията с оглед привличане на допълнителни аналитични ресурси и координиране на политиката по сигурността.

7. Източници (по преценка):

7.1. Фактологически източници: изброяване на източниците на данни за фактите, свързани с проблема.

7.2. Концептуални източници: първоначална концепция и прилагана методология за описание и обяснение на проблема и изготвяне на препоръките и мерките по контрола.

8. Приложения (при необходимост) – допълнителна информация с цел детайлизирано представяне на спецификата на проблема, разясняване на използваната аналитична методология, обосноваване на препоръките и изводите и удостоверяване на надеждността на аналитичния продукт за вземане на управленско решение.


Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Krizan, Lisa. Intelligence Essentials. Washington, 1999, www.dia.mil, 12.10.2008, PDF, 89 p.

Moore, David. Critical Thinking and Intelligence Analysis. Washington, 2006, 134 p.

Oxford Analytica: www.oxan.com.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Оформяне на аналитичния продукт. София, Studia Analytica, 27.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, с. 173–176.


26/10/2014

Матричен анализ на рисковете и сигурността

Румен Гюров

Същност на матричния подход

Матричният подход е широко използван в човешката дейност и по-специално в областта на националната сигурност. Матричните решения са част от:
  • текущото планиране на политиката по сигурността (HMG 2008: 7, 44; HMG 2010: 7, 44);
  • управлението и оценката на рисковете (DSMC 2001: 24, 74–75, 129, 147, 158–164; USDOE 2005: 11, 27, 66);
  • методологията на прогнозирането (Curry, Schultz 2009: 35–60);
  • стратегическото планиране на разузнавателноаналитичните способности (CIA 2000–2001: 48–51);
  • мениджмънта и целеполагането (Todorovic et al. 2011: 11386–11398; Hell et al. 2009: 1–22);
  • планирането по сценарии (JISC 2008: 1–25);
  • обработката, обобщаването, анализа, оценката и разпространението на разузнавателната информация (особено показателна е специализираната разработка в тази насока на Корпорацията РАНД: Pernin et al. 2007: 1–55);
  • организацията и управлението на отбранителните способности (Hart-Rudman 2001: 12–13);
  • провеждането на операции за поддържане на мира (HDA 2008: 2–4);
  • изграждането и развитието на военновъздушните сили (Jannarone et al. 1991: 80–91);
  • анализа и оценката на заплахите и рисковете за околната среда, ресурсите и устойчивото развитие на човешките общности (Canter et al. 2007: 18, 20–22, 94, 100, 111, 114–115, 134, 137–142, 358);
  • оценката на заплахите и рисковете за човешкия капитал (Germon et al. 2011);
  • анализа и оценката на рисковете при евентуални природни бедствия (FRA 2007: 19–29);
  • оценката на риска за критичната инфраструктура (Belluck et al. 2006: 99–100);
  • оценката на кредитния риск (Munnix et al. 2011: 1–15);
  • управлението на сигурността на бази данни (Levine 2006);
  • логистичната дейност особено когато е необходимо управление на множество сложни взаимовръзки и постигане на висока оперативност при изпълнение на комплексни задачи от дадена организация (например: COMDTINST M4105.8: 2–1, 3–1, 3–6, 3–9);
  • целенасочения геостратегически анализ, например: на нарастващото влияние на Китай в Азия (Medeiros, Green 2009: 10) или на мексиканските паравоенни формирования (Manwaring 2009: 7–13 и сл.) и др.
Формирането на матричния подход дължи много на математиката (например – Meyer 2001: HTML & PDF). В най-популярен вид то започва с подредба на множество символи, свързани с определени изрази и обозначаващи определени стойности (Wikipedia: Matrix (mathematics). Резултатът е модел или форма на някаква среда, субстанция, съвкупност от отношения или ситуация, която поражда, съдържа, обособява и изяснява даден предмет (TFD: matrix). Математическите изисквания в редица случаи, особено в хуманитарните дисциплини, се тълкуват свободно и ползваните матрици често се отклоняват от първоначалния си, математически точен вид. Показателни в това отношение са изброените вече решения в областта на националната сигурност. Повечето от тях се изграждат за конкретния изследователски случай и в отговор на конкретни потребности, което само по себе си не е неприемлив подход. В руслото на този подход съществуват популярни, често четириизмерни модели на човешката дейност, които намират приложение в различни сфери на човешката дейност, например:


Опитът от прилагането и разпространението на 4-измерните модели на човешката дейност подсказва, че в стремежа към постигане на изначалната математическа точност на матричните решения следва да се търси сходно решение. Постигането на такава точност може да допринесе матричният подход да придобие универсална познавателна стойност и да бъде мощно средство за получаване на ново знание. Последното означава в създаването и прилагането на матрици да бъдат вградени определени методологически изисквания за научна рационалност, а в подредбата на матричните решения – рационално изведена таксономия. За целите на настоящето изследване, би следвало да бъде направено и още едно важно разграничение – между разбирането за „модел“ и за „матрица“: 
Моделът е концептуална представа за даден предмет на изследване.
Матрицата е модел, в който целенасочено се вписва всеки придобит опит и всяко новополучено знание с оглед по-нататъшно произвеждане на опит и знание, познание и откриване на ново знание.
Подход към формиране на аналитичната матрица

За решаване на задачите на настоящето изследване аналитичната матрица трябва да съчетае в единно цяло разработената дотук технология (виж и другите публикации в Studia Analytica). Матрицата цели да обедини и съчетае хармонично предложените разграничения главно по отношение на:
  • равнищата на анализ; 
  • специфичните матрични решения (отделните технологии) за анализ на средата за сигурност, националната сигурност, несигурността и конкретната ситуация заедно с включените в тях схеми и скали за интензитет на противоречията, сила на въздействието и пр.; 
  • разпределението на методите за анализ; 
  • етапите на аналитичния процес.
Изградената и приложима по такъв начин комплексна аналитична матрица има за цел да интегрира разнородни компоненти, едновременно напълно самостоятелни, но и взаимопроникващи („проектируеми“ един в друг по подобие на компонентите в НОРД-цикъла): равнища, специфични матрични решения, показатели, стратегии, методи и етапи на анализ. Структурата на матрицата и функционалните връзки в нея, обозначени в таксономичните редове от структурата на знанието U (условия), x (обекти, предмети), Δ (взаимодействия, преобразувания), Р (последици, резултати), не бива да бъдат превръщани в „задушаващ канон“, установяващ неотменимо и завинаги фиксирани граници между различните аналитични процедури. Отделните компоненти са преплетени в изключително богато многообразие от отношения в действителността и зависят от безкрайна поредица обстоятелства, определящи тяхното прилагане. Това многообразие не бива да бъде осакатявано. Затова ситуирането на отделните компоненти на определено място в аналитичната матрица следва да означава единствено, че на това място е дадено:
  • преобладаващото равнище на анализ; 
  • основните матрични решения и показатели; 
  • водещите стратегия и методи; 
  • разузнавателно-аналитичният етап с относително най-голям дял при формиране на потребителската стойност на крайния информационен продукт. 
Поставянето на отделните компоненти на определено място в аналитичната матрица не означава, че в същия сектор на матрицата е изключено проникване на друго равнище, специфично матрично решение, показател, стратегия, метод или етап на анализа. Само такава гледна точка може да снеме многообразието на действителността в анализа. За по-непосредствено възприемане на предлаганото комплексно матрично решение е необходимо неговото наименование да обедини и покаже диалектическото единство между сигурност и несигурност, единството и взаимодействието на количествените натрупвания и качествените изменения, на противоречията, на отрицанието на отрицанието... като основополагащи онтологически и диалектически принципи. И ако в контекста на досегашните разработки (публикувани досега в Studia Analytica), на двата полюса са рискът и сигурността, то търсената аналитична матрица може да бъде назована „Матрица за анализ на рисковете и сигурността (МАРС)“. В този ред на осмисляне матрицата за анализ на рисковете и сигурността (МАРС) може да изглежда така:


Обяснение на аналитичната матрица 

Обяснение на U-таксономията. Стратегическият анализ като равнище има отношение преди всичко към средата за сигурност. На стратегическо равнище анализът е с най-голям обхват, равнището на вземане на решение за предприемане на действия спрямо несигурността и за ангажиране на относително голям обем ресурси е най-високо. Основната аналитична задача е познаване на средата за сигурност в контекста на съответната стратегия и наличието на несигурност. Изпреварващата стратегия е водеща в средата за сигурност: аргумент в подкрепа на това твърдение е консенсусното и вече тривиално признание, че съвременната, глобална по характер несигурност не е по силите на системите за сигурност сами по себе си и затова най-ефективният подход е недопускането на несигурност. В този ред на осмисляне са приложими аналитико-синтетичната матрица на средата за сигурност (АСМ-СС) и аналитико-синтетичната матрица на националната сигурност (АСМ-НС). Прилагането на АСМ-СС и АСМ-НС следва да се основава главно върху данните от показателите за устойчиво развитие. Водещи методи в стратегическия анализ, анализа на средата за сигурност и анализа на националната сигурност са общонаучните методи: когнитивни, логически, епистемологически, съчетавани задължително с частнонаучните, предметни методи като PEST-методите, социометричен метод, иконометричен метод, статистически метод и пр. Ползването на „метрични и статистически методи“ е аргумент и директна препратка към необходимостта и ефективността от използването на показателите за устойчиво развитие. Основното предизвикателство за успешен разузнавателно-аналитичен цикъл е обработката на информацията поради огромния обем от данни, които трябва да бъдат обхванати от анализа.

Разглежданият U-таксономичен ред в никакъв случай не предполага отъждествяване на понятията „стратегически анализ“, „анализ на средата за сигурност“, „анализ на националната сигурност“, „анализ на устойчивото развитие“ – обемът на тези понятия вече бе определен и разграничен на този етап е достатъчно добре определен и разграничен (виж и други публикации в Studia Analytica). Подходящи, в зависимост от конкретното състояние и динамиката на средата за сигурност, могат да бъдат и други стратегии за преодоляване на несигурността. Ползването на предложените матрични решения за средата за сигурност и за националната сигурност, на научните методи за анализ не изключва ползването и на други матрични решения и методи. При констатиране на несигурност, например, могат и е задължително да бъдат приложени известните матрични решения и съответните методи за обяснение на нейната природа. Разузнавателно-аналитичният цикъл се извършва в неговата цялост и в никакъв случай само на етап обработка на информацията. Аналогични уточнения са напълно валидни и за останалите таксономични редове, затова с цел краткост и избягване на повторения и поради своята очевидност могат да бъдат спестени по-нататък.

Обяснение на х-таксономията. Равнището на тактическия анализ е равнище, което има пряко отношение към националната сигурност. Основната аналитична задача е разкриване на несигурността в контекста на съответната стратегия. Стратегията на противодействието е водеща, тъй като е пряко ориентирана спрямо несигурността. В този ред на осмисляне са приложими преди всичко аналитико-синтетичната матрица на националната сигурност (АСМ-НС) и разузнавателно-аналитичната матрица на несигурността (РАМ-Н). Прилагането на АСМ-НС и РАМ-Н следва да се основава главно върху данните от показателите за рискова активност и за състоянието на обществения капитал. Присъствието на обществения капитал е предпоставка за въвличане на данни и за сплотеността на обществото, което е показателно за тясното преплитане на тактическото и оперативното равнище на анализ. Водещи методи в тактическия анализ, анализа на националната сигурност и анализа на несигурността, без да се изключват общонаучните, са частнонаучните, предметни методи, съчетавани често с експертните методи като: анализ по сценарии, съпоставяне на хипотези, Анализ на А срещу Б отбор, „Адвокат на дявола“, Анализ на червения отбор, „Мозъчна атака“, „Делфи“ и пр. Основното предизвикателство за успешен разузнавателно-аналитичен цикъл е анализът на проблема заради сложността при разкриване на относимостта на процесите или явленията към националната сигурност.

Обяснение на Δ-таксономията. Равнището на оперативния анализ е равнище, което има пряко отношение към несигурността и като следствие от това – към реагирането на тази несигурност. Необходимостта от отговор на несигурността определя като водеща стратегията на неутрализирането. В този ред на осмисляне са приложими преди всичко разузнавателно-аналитичната матрица на несигурността (РАМ-Н) и разузнавателно-аналитичната матрица на културата на сигурността (РАМ-КС). Прилагането на РАМ-Н и РАМ-КС следва да се основава главно върху данните от показателите за рискова активност и за социална уязвимост, т.е. за състоянието на обществената среда, в която се развива тази активност, за сплотеността на съответната социална група, подложена на критично въздействие. Водещи методи в оперативния анализ, анализа на несигурността и анализа на социалната уязвимост са индивидуалните и колективните експертни методи и онагледяващи техники, съчетавани със специализираните методи за анализ като SWOT-анализ и ACT-ON-анализ. Основното предизвикателство за успешен разузнавателно-аналитичен цикъл е правилното прилагане на експертните методи и онагледяващи техники поради доминиращата необходимост от вземане на правилно решение и адекватна реакция спрямо предизвиканата несигурност.

Обяснение на Р-таксономията. Равнището на оперативно-тактическия анализ е равнище, което има пряко отношение към премахването на конкретна несигурност. Необходимостта от отговор на вече констатирана и разбрана несигурност определя като водеща стратегията на възпирането. В този ред на осмисляне преди всичко са приложими разузнавателно-аналитичната матрица за оценка на ситуацията (РАМ-ОС) и включената в нея разузнавателно-аналитична матрица на културата на сигурността (РАМ-КС). Прилагането на РАМ-ОС и РАМ-КС следва да се основава главно върху данните от показателите за преднамерена рискова активност, без да бъде изключвана непреднамерената. На оперативно-тактическо равнище е ситуиран крайният резултат от предприетите действия срещу несигурността и затова водеща е стратегията на възпирането. Водещи методи в оперативно-тактическия анализ, анализа на културата на несигурността и анализа на ситуацията са специализираните методи за анализ. Основното предизвикателство за успешен разузнавателно-аналитичен цикъл е изготвянето на подходящи препоръки за адекватен отговор спрямо несигурността.

Смисъл на матрицата

Обяснението на МАРС се крие в нейното обективно значение – връзката й с обекта и предмета на анализ. За удовлетворяване на методологическите изисквания, посочени в настоящето изследване, е необходимо да бъде очертан и нейният смисъл – съвместимостта на матрицата с общоприетата разузнавателно-аналитична методология, мястото й сред съществуващите представи за анализ на сигурността.

Смисълът на матрицата е да въведе стройна подредба в съществуващата разузнавателно-аналитична методология. Матрицата за анализ на рисковете и сигурността (МАРС) се стреми да постигне това поне по две причини:
  1. Съществува безкрайно множество концепции, средства и методи за анализ, схеми и диаграми на разузнавателно-аналитичния процес, изисквания и препоръки към разузнавателно-аналитичните процедури и пр., но всички те са обединени единствено на предметно равнище – според тяхната насоченост към обекта и предмета на анализ. Посоченото множество е част от всяка сериозна концепция или систематизация в областта на анализа на несигурността, но то обикновено е формирано механично, без общо рационално основание, без ясна логическа връзка между съставляващите го компоненти. Предлаганата матрица преодолява този недостатък. Почти не съществува аспект в разузнавателния анализ (равнище, вид, обект, предмет, метод, организация на аналитичния процес и пр.), който да не е обхванат от МАРС и органично съединен с останалите. Матрицата структурира конкретна методология: пренарежда и съчетава подредбата на предметното поле на анализа с прилагането на съответните на тази подредба методи и процедури. 
  2. В недопустима степен една голяма част от традиционното осмисляне на разузнавателния анализ се основава върху когнитивни съображения. Например, обичайната препоръка да се избягват „огледалните образи“ е вярна и добра, но чисто когнитивната й интерпретация допринася твърде малко полза за анализатора, когато се изправи пред аналитичната задача. Изискването „Бъди обективен!“ е лишено от съдържание и смисъл, когато не е посочен начинът за изпълнението му. Все едно епистемолозите да препоръчат избягване на интроспекцията („Парадокса на Мидас“) и да спрат дотук, без да посочат пътища за постигане на обективност на познанието. Преодоляването на субективизма изразява съществена част от замисъла на матрицата, която интегрира обективиращите методи с разузнавателното знание. 
Смисълът на МАРС произтича и от онова, което представлява нейното съдържание:
На първо място това са вписаните в нея метаметодологически, епистемологически, логически, когнитивни и общонаучни принципи и методи на изследване. Рационалният методологически подход изгражда фундамента на научното знание. Негов израз е таксономичният ред, зададен от структурата на знанието (UxΔP – условия, обекти-предмети, взаимодействия-преобразувания, последици-резултати), която определя структурата на всяка предметна област, вкл. предметната област на анализа. Определя структурата и на разработената аналитична матрица, която е предназначена да генерира разузнавателно-аналитично знание. Смисълът, внесен с предлаганата методология, е, че ако разузнавателният анализ търси новото знание, то трябва да бъде наясно какво точно представлява самото знание, за да се открие новото в него. Затова знанието също следва да бъде подложено на рефлексия, на създаване на знание за знанието, което е възможно само когато е налице знание за методите на познание (начините за производство на знание). В този смисъл положителна роля е призвана да изиграе категоризацията на познавателните методи – разграничението на епистемологически, логически, когнитивни и общонаучни методи, вложеното в тях съдържание, и включването им в общите (общонаучни и т.нар. предметни) методи на разузнавателен анализ. Матрицата е изградена като цяло и във всяка своя подробност върху посочените дотук принципи и методи. Разгледана в едър план, МАРС откроява тяхната методологически обоснована таксономия, която позволява функционирането й като единно цяло. Всяка структурна единица в матрицата е построена и вписана върху същите принципи. Смисълът на подобно конструиране е постигане на холистичност, непротиворечивост, взаимно допълване и емпирична осезаемост – реално и нагледно прилагане на принципите на научна рационалност. Прилагането на тези принципи не е самоцел – то позволява допълнителна степен на сравнение и обобщение, както между отделните компоненти на матрицата, така и в дълбочина, между матрицата като цяло и нейните структурни единици. Способността на матрицата да интегрира своите компонентни по хоризонтал и вертикал й позволява да функционира като система и създава възможността за използване на доказалия своята ефективност системен подход.
На второ място това е начинът на определяне на премета на контраразузнавателния анализ – несигурността. Разбирането за несигурността като елементарна форма на битийност (РАМ-Н) е ситуирано в онтологическа картина и по онтологическа схема (съответно МАРС и АСМ-НС) според изградената предварително методология. Консистентно на избрания подход, то е включено в МАРС като негова органична част. Благодарение на това разбиране основният смисъл, внесен в матрицата, е императивната необходимост от тълкуване на несигурността в контекста на социеталното обяснение на националната сигурност.
На трето място това е включването на съществуващите разузнавателно-аналитични методи и техники по прагматичен, консистентен, цялостен и завършен начин в отделни матрични решения, на свой ред обединени в МАРС. Всяко от специфичните матрични решения е свързано с установена практика или е изведено от утвърдени аналитични концепции. Затова смисълът на матрицата се определя и от интегрираните специфични матрични решения, които прибавят към него своята познавателна стойност.
Предложената комплексна аналитична матрица – МАРС, обаче не е просто мисловна конструкция. Практико-приложната стойност на матрицата се определя не само от нейните характеристики, от специфичната подредба, която внася в разузнавателно-аналитичната парадигма. Вписаните в нея равнища, видове, методи, техники, показатели, разграничения и методи на анализ отдавна са с доказан практико-приложен характер. Именно тяхната ефективност е интегрирана в МАРС. Зад всеки от изброените компоненти стои концептуалното осмисляне на школи в разузнавателния анализ, в научните, стратегическите и приложните изследвания. Всеки от изброените компоненти носи съдържание, което е издържало своята емпирична проверка и зад което стои множество проучвания и разработки в най-различни сфери. Затова практико-приложната стойност на матрицата се определя и от доказаната практико-приложна стойност на вградените в нея компоненти.

Комплексната оценка на МАРС в този контекст позволява открояване и на още едно важно нейно качество, което произтича от осмисленото дотук. Спецификата на матрицата – нейните рационални основания, стройно изградена структура, системна функционалност и доказана практико-приложна стойност на интегрираните в нея компоненти, позволява използването й като матрица за всеки разузнавателен/стратегически анализ, своеобразна координатна система за ориентация при решаване на всеки проблем от целия спектър аналитични задачи, свързани със сигурността. Освен всичко това и благодарение на всичко това МАРС позволява произвеждане на стойностен по форма и съдържание аналитичен продукт.

Източници:

Ивлев, Алексей. Основы теории Бойда. Направления развития, применения и реализации (Реферат). Москва, 2008, http://old.vko.ru, PDF, 64 р.

Belluck, David, et al. Are Standard Risk Acceptability Criteria Applicable to Critical Infrastructure Based on Environmental Security Needs? – In: Morel, B. and Linkov, I., (eds.). Environmental Security and Environmental Management: The Role of Risk Assessment, Springer, 2006, http://ddr.nal.usda.gov, 04.01.2012, PDF, pp. 93–102.

Canter, Larry, et. al. NEPA Analysis Guidance Manual. Aberdeen Proving Ground, May 2007, http://aec.army.mil, 04.01.2012, PDF, 467 р.

Strategic Investment Plan for Intelligence Community Analysis. ADCI/AP 2000–01. CIA, 2000–2001, www.cia.gov, 04.01.2012, PDF, 78 р.

System Integrated Logistics Support (SILS) Policy Manual. COMDTINST M4105.8. Washington: United States Coast Guard, 1 October 2002, www.uscg.mil, 04.01.2012, CIM_4105_8, PDF, 71 р.

Curry, Andrew, and Wendy Schultz. Roads Less Travelled: Different Methods, Different Futures – In: Journal of Futures Studies. Taipei, Taiwan, May 2009, 13(4) www.jfs.tku.edu.tw, 04.01.2012, AE03, PDF, рр. 35–60.

DSMC Risk Management Guide for DoD Acquisition (Fourth Edition). Fort Belvoir, Virginia, USA: Defense Systems Management College (DSMC), February 2001, www2.mitre.org, 04.01.2012, DSMC_RiskMgmt_Guide, PDF, 171 р.

Federal Railroad Administration (FRA). Collision Hazard Analysis Guide. Commuter and Intercity Passenger Rail Service. Washington: United States Department of Transportation, October 2007, www.fra.dot.gov, 04.01.2012, PDF, 47 р.

Germon, Rony, et al. A Matrix Approach for Threat Assessment on Human Capital in SMEs – In: International Journal of Business and Management Studies. Volume 3, No 2, 2011, www.sobiad.org, 04.01.2012, PDF, pp. 274–282.

Pentland, Pat, et al. Creating Defense Excellence: Defense Addendum to Road Map for National Security. Washington: U.S. Commission on National Security/21st Century (Hart-Rudman Commission), 15 May 2001, www.au.af.mil, 04.01.2012, PDF, 100 p.

Headquarters, Department of the Army (HDA). Stability Operations. Field Manual No. 3–07. Washington, DC, 6 October 2008, http://usacac.army.mil, PDF, 04.01.2012, 232 р.

Hell, Marko, et al. Methodological Approach to Strategic Performance Optimization – In: Management. Volume 14, Split, Croatia, 2009, 2, www.efst.hr, 04.01.2012, PDF, pp. 21–42.

Her Majesty’s Government Security Policy Framework. Making Government Work Better. Version 1.0. London, December 2008, http://webarchive.nationalarchives.gov.uk, 04.01.2012, PDF, 60 р.

Her Majesty’s Government Security Policy Framework. Making Government Work Better. Version 4.0. London, May 2010, www.eurim.org.uk, 04.01.2012, PDF, 60 р.

Jannarone, August, et al. Building a Practical United States Air Force Capability for Foreign Internal Defense. Tampa, Florida, USA, 1991–In: The DISAM Journal. Scottsdale, Arizona, USA, Summer 1991, www.disam.dsca.mil, 04.01.2012, PDF, pp. 80–91.

JISC. Scenario Planning: Tools & Techniques. Newcastle: Northumbria University, 2008, www.jiscinfonet.ac.uk, 04.01.2012, PDF, pр. 1–25.

Levine, Mitchell. Security Restructuring Using the Entitlement Matrix Approach. New Canaan, Connecticut, USA, 2006, www.auditserve.com, 04.01.2012, HTML.

Manwaring, Max. A “New” Dynamic in the Western Hemisphere Security Environment: The Mexican Zetas and Other Private Armies. Carlisle: Strategic Studies Institute, September 2009, www.strategicstudiesinstitute.army.mil, 04.01.2012, pub940, PDF, 52 р.

Medeiros, Evan, and Michael Green. Asia’s Response to China’s Rise. Washington, 29 January 2009, http://carnegieendowment.org, PDF, 24 р.

Meyer, Carl. Matrix Analysis and Applied Linear Algebra. Philadelphia: Society for Industrial and Applied Mathematics (SIAM), 2001, http://matrixanalysis.com, HTML & PDF, 172 р.

Munnix, Michael, et al. A Random Matrix Approach to Credit Risk. Duisburg, 28 June 2011, http://arxiv.org, PDF, 43 р.

Pernin, Christopher, et al. The Knowledge Matrix Approach to Intelligence Fusion. RAND Corporation, 2007, www.rand.org, RAND_TR416, PDF, 55 р.

TFD: matrix, www.thefreedictionary.com, HTML, link: http://www.thefreedictionary.com/matrix.

Todorovic, Maja, et al. Sustainable Technology Management Indicators: Objectives Matrix Approach. Belgrade, 24 August 2011–In: African Journal of Business Management. Vol. 5 (28), Canton, Georgia, USA, 16 November 2011, www.academicjournals.org, PDF, pp. 11386–11398.

United States Department of Energy. Comprehensive Emergency Management System. Washington. 2 November 2005, www.doeal.gov, PDF, 90 p.

Wikipedia: Matrix (mathematics) – In: http://en.wikipedia.org, HTML, link: http://en.wikipedia.org/wiki/Matrix_(mathematics).


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Матричен анализ на рисковете и сигурността. София, Studia Analytica, 26.10.2014 г.

Или също:
Лазаров, Валери, и Румен Гюров. Матрични решения за националната сигурност. София: Изток–Запад, 2012, с. 15–19, и
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 166–173.


25/10/2014

Етапи на разузнавателния анализ

Румен Гюров

Етапите на разузнавателния анализ биват определяни по най-различни начини. В наръчник на НАТО от 2007 година той е разделен така: първо – организиране на наличната информация; второ – очертаване на онова, което тя представя; трето – тълкуване на това какво всъщност става; четвърто – обобщаване на информацията, в контекста на непрекъсната проверка на постигнатото във всеки един етап и с оглед формулиране на препоръки за вземане на решение (Eaton et al. 2007: 20).

Сходно разграничение прави Дейвид Мур, който структурира разузнавателния анализ в консистентен на настоящето изследване подход така: описание – относно съществуващото, както е дадено (U); обяснение – относно случващото се по същество (х); тълкуване (интерпретация) – относно скритите връзки в онова, което съществува и се случва по същество (Δ); оценка – заключение, свързано с избора на действие (Р) – Moore 2003: 4–6).

В контекста на представата (вж. Krizan 1999: 27; Търкаланов 2003: 75–76) за етапите и техниките на анализа, прилаганият досега подход позволява следното обобщение по отношение на разузнавателно-аналитичния процес (цикъл):


Прилагането на матрицата на разузнавателно-аналитичния процес (М-РАП) би следвало:
  • да преодолява фрагментарността, нееднозначността, противоречивостта и недостатъчността на информацията при обработка на данните;
  • да разграничава относимо-неотносимо, очаквано-неочаквано, известно-неизвестно, вероятно-невероятно при систематизиране на информацията;
  • да привлича допълнителна, уточняваща, градираща или/и алтернативна информация при оценка на наличната;
  • да описва, обяснява, тълкува и решава проблема адекватно при изграждане и аргументиране на хипотези (срв. Krizan 1999: 27; Търкаланов 2003: 75–76).
Едно от предимствата на предложения модел на разузнавателно-аналитичния процес е ясното ситуиране на методите за анализ, което поставя началото на методология на анализа, основана върху принципите на рационалното научно познание. В този смисъл разграниченията между методите за разузнавателен анализ могат да бъдат прецизирани въз основа на вече предложеното разделение на общи, специализирани, организационни и форматиращи методи (вж. други публикации в Studia Analytica). По такъв начин е възможно преразпределяне на съдържанието на отделните видове методи според мястото им в разузнавателно-аналитичния процес, така че те да бъдат разделени на:
  1. Общонаучни методи: когнитивните методи сравнение и обобщение; логическите методи дедукция, индукция, традукция и абдукция; епистемологическите методи абстрахиране, конкретизиране, анализиране и синтезиране.
  2. Частнонаучни методи (или предметни методи, т.е. според предметното поле на изследване): методите от типа PEST-методи – PEST, BPEST, PESTI, SLEPT, STEEP, DESTEP, PESTLE, EPISTEL, STEEPLE, STEEPLED, DIME, PMESII...
  3. Експертни методи: индивидуални (от типа интервю и експертна оценка) и колективни (Анализ на А срещу Б отбор, „Адвокат на дявола“, Анализ на червения отбор, „Мозъчна атака“, „Делфи“...).
  4. Онагледяващи техники: „Дърво на събитията“, „Хоризонт на събитията“, Метод на двете оси, Диаграма „Торнадо“, Карта на влиянието на риска, Карта на контрола...
  5. Специализирани методи (или целеви методи, т.е. подчинени на конкретна цел в контекста на оперативно-тактическия анализ) от типа SWOT-анализ, ACT-ON-анализ, Анализ на бранда, Анализ на веригата на доставките, Анализ на веригата на стойността, Анализ на пазарната ниша, Метод на 5-те сили на Портър и пр.


Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Eaton, Jacqueline, et al. Joint Analysis Handbook. Third Edition. Monsanto, Lisbon, October 2007, www.jallc.nato.int, 29.12.2009, PDF, 122 p.

Moore, David. Species of Competencies for Intelligence Analysis. Washington: National Security Agency, 2003, http://scip.cms-plus.com, 29.12.2009, PDF, 35 p.

Krizan, Lisa. Intelligence Essentials. Washington, 1999, www.dia.mil, 12.10.2008, PDF, 89 p.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Етапи на разузнавателния анализ. София, Studia Analytica, 2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 165–166.


19/10/2014

Равнища на разузнавателния анализ. Традиционен подход

Румен Гюров

В зависимост от гледната точка различни експерти в анализа обособяват две или три основни равнища – стратегическо, тактическо и оперативно или стратегическо, оперативно и тактическо, или стратегическо и оперативно-тактическо. Безспорно определеното равнище е стратегическият анализ.

Стратегическият анализ играе изключително важна роля, тъй като разглежда контекста, в който се придобива и анализира на разузнавателната информация. Стратегическият анализ предлага всеобхватна оценка на макроравнище, на равнище среда за сигурност като цяло, и дава основата за формулиране на политиката, стратегическото планиране и разпределението на ресурсите (Williams et al. 2002). „Стратегическият анализ придвижва анализатора отвъд пространството на всекидневния, рутинния, оперативно насочения анализ, който неизменно има за своя цел определянето на евентуалните цели“ (McDowell 1997: 3).

Според Фил Уилямс и др. стратегическият анализ е ориентиран спрямо: комплексната оценка на несигурността, развитието на отделни сектори в средата за сигурност, тенденциите и техните движещи сили, вредоносния потенциал на отрицателните изменения, отделните категории нежелателни прониквания в собствената среда и техните източници (разузнавателни организации, терористични мрежи, организирани престъпни групи или отделни лица), очертаване на аномалиите и отклоненията от нормата (при системно сканиране на средата) и на бъдещото развитие на средата (Williams et al. 2002). „Запазена марка на стратегическия анализ е това, че по всяка задача, съгласувана и ясно дефинирана между потребителя и разузнавача, е възможно да бъде изработен „идеален“ подход, който да покрива естеството и обхвата на темата, необходимата за придобиване информация, начина на систематизиране и на обобщаване на информацията и в края на краищата, някакъв обхват от варианти как да бъде интерпретирана картината (или картините), която се появява (включително влиянието на евентуалните решения)“ (McDowell 1993: 33).

Според Дон Макдауъл стратегическият анализ разкрива и оценява историята и евентуалното бъдещо развитие на несигурността, респ. на чуждата разузнавателна дейност и на дейността на организации и отделни лица, които пораждат несигурност в собствената среда. Стратегическият анализ в (контра)разузнаването разглежда способностите, слабостите (уязвимостите), намеренията, целите, негативните въздействия върху сигурността от страна на чужди държави, разузнавателни организации и свързани с тях престъпни групировки или лица (McDowell 1991: 49).

Стратегическият анализ е най-близкото равнище до равнището на вземане на решения от ръководството на (контра)разузнавателната организация и от овластените за нейното използване потребители, но без да „узурпира отговорността за вземаните решения“ (McDowell 1991: 49; McDowell 1997: 8).

Тактическият анализ може да бъде обособен като свързващо звено между макро- и микроравнище, между средата за сигурност и контекста на работата по някаква група от случаи (Williams et al. 2002). Въз основа на опита в киберсигурността, на равнището на тактическия анализ се извършва определяне на:
  • закономерностите и типовете: времеви закономерности, особености на разузнавателното проникване, типове извършители на разузнавателно проникване, сходства в разузнавателното целеполагане;
  • провокациите и реакциите: евентуалното поведение на проникващите чужди агенти при очаквани и неочаквани от тях събития с цел проактивен подход за разкриване и противодействие на тяхната активност (Williams et al. 2002).
„Оперативният разузнавателен анализ се припокрива с разследването и често е ориентиран спрямо единичен случай. Той включва технологични оценки на методите, използвани за проникване, конкретни изследвания срещу агенти на проникване и т. н. Важен компонент на оперативния анализ е идентифицирането на особена уязвимост или уязвимости, което би могло да бъде използвано за изготвяне на указания как уязвимостта или уязвимостите да бъдат минимизирани или премахнати. Друг компонент на оперативния анализ е потенциалната възможност да предостави описание на проникването по време на или малко след неговото извършване“ (Williams et al. 2002). Оперативният (контра)разузнавателен анализ насочва усилията към определяне и постигане на конкретно измерим ефективен отговор срещу чуждо разузнавателно или друго рисково проникване (Williams et al. 2002). Такъв отговор може да бъде решение, основано на препоръките от оперативния анализ, относно насоките за неутрализиране на чуждото проникване: чрез внедряване на собствени източници в чуждата среда или/и чрез разкриване на проникващите агенти с цел превръщането им в собствени разузнавателни източници или тяхното неутрализиране (изолиране от собствената среда за сигурност).

В анализа може да бъде обособено също и оперативно-тактическо равнище, на което анализът се извършва по отношение на вече разкрита заплаха или източник на заплаха (вж. McDowell 1991: 49–50; McDowell 1997: 9). Оперативно-тактическият анализ е вече не разследване, а определяне на конкретните мерки за премахване на вредата. За (контра)разузнаването това означава премахване на вредата от конкретно установено чуждо разузнавателно проникване или от друго негативно въздействие. Означава също конкретен пряк, макар и скрит, досег с чуждата разузнавателна организация или с организация, чиито действия са източник на несигурност; означава внедряване на свой агент или превербоване или неутрализиране на чужд агент.

Обособяването на оперативно-тактическо равнище на анализа е необходимо в (контра)разузнаването с оглед неговата специфика като целенасочена дейност, като своеобразно отражение на чужда разузнавателна или друга вредоносна дейност, като своеобразна (контра)разузнавателна саморефлексия. Обособяването на четири равнища на анализ е подкрепено също така и от наличието на рационална методологическа основа. Разграничаването на четирите равнища: стратегическо, тактическо, оперативно и оперативно-тактическо, е консистентно на прилагания в настоящето изследване подход. Това разграничение може да бъде прието с преразпределяне на съдържанието, влагано за различните аналитични равнища. Критерии за разграничаване могат да бъдат едновременно:
  • обхватът на (контра)разузнавателния анализ – обособената в средата за сигурност област за изследване (U);
  • остротата на несигурността (х);
  • обемът от ресурси, необходими за овладяване на несигурността (Δ);
  • равнището на вземане на решение за използването на определени ресурси и преодоляване на несигурността (Р).
Практически матрицата на (контра)разузнавателния анализ според неговото равнище би могла да разпредели съдържанието му така:
  1. Стратегическият анализ е анализ с най-голям обхват: комплексен анализ на средата за сигурност като системна онтология, на максимално възможна острота на несигурността (предизвикателството и опасността), на максимален обем от необходими ресурси и/или на необходимост от вземане на решение на най-високо равнище за преодоляване на несигурността.
  2. Тактическият анализ е анализ с относително голям обхват: интердисциплинарен анализ на отделни сектори в средата за сигурност съгласно изградената аналитико-синтетична матрица на средата за сигурност, на относително голяма острота на несигурността (опасността и заплахата), на относително голям обем от необходими ресурси и/или на необходимост от вземане на решение на относително високо равнище за преодоляване на несигурността.
  3. Оперативният анализ е анализ със строго определен обхват: специализиран анализ на взаимодействието между собствената система за сигурност и определен източник на несигурност (заплахата и риска), на определен обем от необходими ресурси и/или на необходимост от вземане на решение на средно равнище за преодоляване на несигурността.
  4. Оперативно-тактическият анализ е анализ с ограничен обхват: специфичен анализ на конкретна несигурност (на риск и уязвимост), като единствено на това равнище на анализ е налице максимално възможна степен на определеност в средата за сигурност, анализ на относително неголям обем от необходими ресурси и/или необходимост от вземане на решение на относително ниско равнище за преодоляване на несигурността.
Равнищата на анализ по отделните критерии могат да бъдат различни, но тяхната взаимовръзка определя окончателното равнище въз основа на най-високото равнище по единия от критериите, като водещ е обхватът на анализа.

С необходимата условност на разграниченията и преразпределение на съдържанието от съществуващата аналитична парадигма, равнищата на анализ могат да бъдат описани в Матрица на разузнавателно-аналитичните равнища (М-РАР) – вж. приложението в края на настоящата публикация).

Извършената систематизация на равнищата на анализ с преразпределение на съдържание от съществуващата разузнавателно-аналитична парадигма притежава поне две положителни качества:
  1. Дава изключително подробно описание на аналитичния подход и оценката на чуждата разузнавателна активност на различни равнища според обхвата на самия анализ.
  2. Показва еднозначно факта, че противодействието на чуждото разузнавателно или друго рисково проникване никога не може да бъде по принцип или въобще, то винаги е конкретно, спрямо установен източник и заплаха, т. е. винаги е на оперативно-тактическо равнище.
Разработената систематизация позволява формиране на цялостна представа за методологията на разузнавателния анализ и спомага за изграждане на технология на анализа в смисъла на настоящето изследване и за подреждането й в единен познавателен модел на разузнавателно-аналитичния процес.

Приложение

-А-


-Б-



Източници:

McDowell, Don (1991). Strategic Intelligence: Defining the National Threat to Public Order and Security. – In: Don McDowell. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p. (46–54/47–55).

McDowell, Don (1993). Law Enforcement Decision Making. The Pivotal Role of Strategic Analysis. – In: Don McDowell. Strategic Intelligence & Analysis. Selected Writings by Don McDowell. The Intelligence Study Center, 2000, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 61 p. (29-33/30–34).

McDowell, Don (1997). Strategic Intelligence & Analysis. Guidelines on Methodology & Application. The Intelligence Study Center, www.intstudycen.com, 04.05.2005, PDF, 35 p.

Williams, Phil, et al. (2002). Intelligence Analysis for Internet Security. – www.cert.org, 09.06.2005, HTML.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Равнища на разузнавателния анализ. Традиционен подход. София, Studia Analytica, 19.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 126–131.


Поредица
София, 2011

Публикации



18/10/2014

Изграждане и аргументиране на хипотези (версии). Кратък преглед

Румен Гюров

По определение несигурността не може да бъде изразена в числа, защото представлява динамично качество. Но макар и качествено понятие, несигурността, както всяко качествено понятие, е възможно да бъде скалирана (изразена) количествено. Възможността е обусловена от априорната връзка на качествата с количествени параметри, както и заради артефактуалната природа на числата (за несигурността и артефактуалността виж и другите публикации в Studia Analytica). По такъв начин става възможно формализиране на изграждането и аргументирането на хипотези (версии).

Скалирането може да бъде извършено в матричен вид, за да бъде улеснена оценката (сравнението) на отделните аргументи, версии, алтернативи и препоръки. Скалирането на качествените показатели съдържа силно субективна окраска и риск от когнитивно изкривяване (вж. Търкаланов 2003: 106–107), но въпреки това е утвърден подход в разузнавателния анализ. Ричардс Хюър-Младши препоръчва извършването му по метода на мултиатрибутивен анализ на полезността (ММАП). Авторът представя метода в няколко стъпки, организирани консистентно с настоящия подход така:
  • изготвяне на списък с характеристики (по възможност не особено дълъг), въз основа на които предметът на анализ следва да бъде оценен;
  • определяне на значението на отделните характеристики в рамките на един и същи набор от характеристики на предмета на анализ по скала, в която всяка характеристика според приписваното й значение носи различна стойност от 1% до 100%, а сумата от степените на всички характеристики не надвишава 100%;
  • въвеждане на коефициент или друга числова стойност (например, спрямо положени усилия, сложност, количество ресурс или цена), който да позволява сравнение между променливи величини на една и съща характеристика в различни набори от характеристики на предмета на анализ;
  • агрегиране на степените и коефициентите в произведения, сумиране на произведенията за всеки набор от конкретни величини на отделните променливи и сравняване на получените резултати с оглед избор на набора от характеристики на предмета на анализ (аргумент, версия, алтернатива, препоръка), с най-висока (или ниска) стойност.
Определянето на значението в процентна скала и на относителната „тежест“ чрез коефициент за всяка характеристика в анализа се извършва въз основа на ясно определени критерии. Критериите са организирани в концептуална схема, след предварителна експертна оценка (за определянето им са приложими методите „Делфи“, „Мозъчна атака“ и пр.). Съпоставянето и/или агрегирането на стойностите се извършва със статистически методи, по подобие на анализа въз основа на количествени показатели. Класически пример за прилагане на ММАП в разузнавателния анализ е представеният от Ричардс Хюър-Младши избор при закупуване на кола (предмет на анализа) с отчитане на нейната цена, сигурност, разходи за поддръжка, комфорт и др. подобни характеристики (Heuer, Jr., 1999: 88–95; вж. също Търкаланов 2003: 106–107).

Както при анализа въз основа на качествени показатели, централното усилие в аналитичния процес е изграждането и аргументирането на версии (хипотези), независимо от равнището и вида анализ. Специализираните източници препоръчват изграждането и аргументирането на версии да бъде извършвано:
  • на най-широка фактологическа основа: версията трябва да обяснява възможно най-голям брой факти, отразени в достъпните данни, респ. индикатори, индекси, показатели, признаци и под. [U];
  • в съвместими по обем понятия: в понятия с ясно определено съдържание и логическа връзка помежду им [x];
  • с непротиворечиво обяснение на причинно-следствените отношения [Δ];
  • с оглед извличане на точни и достоверни изводи [Р] (Търкаланов 2003: 73).
За целта може да бъде ползван методът на конкуриращите се хипотези (МКХ). Методът позволява оценка на различните хипотези в матричен вид (таблица), при което: в отделни колони се изписват на най-горния ред формулировките на хипотезите или тяхно символно обозначение; в крайна лява колона на матрицата се изписват на отделните редове формулировките на аргументите или тяхно символно обозначение; по редове на изгражданата матрица се обозначава със знак плюс или минус съответно наличието или отсъствието на даден аргумент в рамките на някоя хипотеза; след попълване на матрицата резултатът показва хипотезата (-ите) с най-много подкрепящи ги аргументи според обозначеното в съответните колони на хипотезите наличие или отсъствие на аргументи (според броя плюсове или минуси по колони и редове) – Heuer, Jr., 1999: 88–95).

Какъвто и метод да бъде използван, той трябва да бъде поставен в контекст, който да го направи съвместим с общата методология и така да разшири полето му на действие. С такава цел могат да бъдат намерени някои по-общи указания, валидни в изграждането и аргументирането на хипотези. Един от класиците в аналитичната философия – Имре Лакатош, подчертава необходимостта при изграждане и разглеждане на всяка хипотеза да бъдат разграничавани понятията пример, контрапример, цялостен аргумент, частичен аргумент, скрити и явни предпоставки и правилата на тяхното съотнасяне. Затова:

1. В методологически план е необходимо да бъдат ясно определени понятията:
  • пример (потвърждение) – аргумент, който потвърждава хипотезата или нейна предпоставка;
  • контрапример (опровержение) – аргумент, който отхвърля хипотезата или нейна предпоставка;
  • цялостен аргумент – аргумент, който е относим към твърдението като цяло, като съответно потвърждава или опровергава даденото твърдение;
  • частичен аргумент – аргумент, който е относим към отделна предпоставка, изграждаща и съставляваща дадено твърдение, съответно потвърждава или опровергава дадената предпоставка;
  • явна предпоставка – аргумент, изтъкнат експлицитно по отношение на дадена хипотеза;
  • скрита предпоставка – аргумент, имплицитно, скрито или несъзнателно, съотнесен към дадена хипотеза;
  • непротиворечиво и противоречиво тълкуване на разкритите предпоставки, така че даденото твърдение да бъде вярно.
2. Правилата за изграждане и разглеждане на всяка хипотеза включват задължително:
  • разкриване на скритите предпоставки;
  • ясно разграничаване на явни и скрити предпоставки, цялостни и частични аргументи, примери и контрапримери;
  • съпоставяне на отделните аргументи в целия обхват от явни и скрити предпоставки, цялостни и частични аргументи, примери и контрапримери;
  • непротиворечиво включване на цялостния аргумент като разкрита предпоставка в твърдението, така че то да бъде вярно;
  • оценка на частичния аргумент и като цялостен преди непротиворечивото му включване като потвърдена или опровергана предпоставка в твърдението;
  • търсене на по-богати и по-дълбоки твърдения, които разкриват повече скрити предпоставки и по-дълбоки закономерности (Лакатош 1983: 66, 77, 98).
Именно при изграждане и аргументиране на хипотезите в най-голяма степен могат и следва бъдат прилагани достъпните епистемологически, логически, когнитивни и другите общи и специализирани методи на познание. Само по такъв начин от наличната информация може да бъде извлечено ново знание за несигурността и средата, в което тя се проявява.



Източници:

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.
Лакатош, Имре. Доказателства и опровержения. Логика на математическото откритие. София, 1983, 214 с.
Heuer, Jr., Richards. Psychology of Intelligence Analysis. Center for the Study of Intelligence Central Intelligence Agency, 1999, www.odci.gov, 12.10.2008, PDF,165 p.

Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Изграждане и аргументиране на хипотези (версии). Кратък преглед. София, Studia Analytica, 18.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011.


17/10/2014

Накратко за основните разузнавателно-аналитични методи и техники

Румен Гюров

В разузнавателно-аналитичния процес се прилагат различни методи и техники на анализ. За целите на настоящето изследване те могат да бъдат систематизирани на основата на консистентен на разработваната концепция подход в четири категории:
  • общи методи на разузнавателен анализ (U);
  • специализирани методи на разузнавателен анализ (x);
  • организационни техники на разузнавателен анализ (Δ);
  • техники на форматиране на крайния аналитичен продукт (Р).
Към общите методи на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени методите, прилагащи специализираното знание на отделни научни дисциплини (вкл. епистемологията, логиката, когнитологията, системологията), респ. методи като: EPISTEL-анализ (анализ на окръжаващата/околната среда, политически, информационен, социален, технологически, икономически и правен анализ), STEER-анализ (социо-културен, технологически, икономически, екологически анализ и анализ на регулиращите фактори), PEST-анализ (политически, икономически, социологически и технологически анализ), PESTLE-анализ (политически, икономически, социологически, технологически, правен и екологически анализ), BPEST-анализ (бизнес, политически, икономически, социологически и технологически анализ), социометричен анализ, иконометричен анализ, статистически анализ и пр. Общите методи на контраразузнавателния анализ са ориентирани спрямо обекта на анализ – несигурността в средата за сигурност като единна система и отделните й сектори (на жизнена, обществена, национална и международна сигурност), и главно според високите равнища на анализ (стратегическо и тактическо). Общите методи са разработени в обособени научни дисциплини, чиято методология и технология е превърната в методология и технология на разузнавателния анализ. Достатъчно добре известни, методологията и технологията на такъв вид анализи не са предмет на настоящето изследване. Още повече, че рационалният подход предполага ползване на готовите изследователски подходи и аналитични продукти от отделните научни дисциплини в разузнавателния анализ (Плэтт 1958: 123), вкл. при изграждането на система за ранно предупреждение.

Към специализираните методи на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени структурирани методи като: SWOT-анализ (анализ на силните и слабите страни, благоприятните възможности и заплахите), FMEA (анализ на провала и последиците от него), анализ на дървото на събитията, анализ на опасността (hazards) и оперативността, анализ на дървото на грешките (Wray et al. 2002: 16), анализ на съперника (стратегия, планове, намерения, управленски цикъл, силни и слаби страни…), анализ на отношението между печалба и загуба, анализ на тенденциите и източниците (trends and patterns) – Segell 2005: 1–23), анализ на тенденциите и последиците от тях, анализ на сценарии (напр. Fleisher, Bensoussan 2002), анализ на хипотези, анализ на алтернативни хипотези (Davis 2002: 7–8) и пр. Специализираните методи на разузнавателния анализ са ориентирани спрямо предмета на разузнавателен анализ и главно спрямо специфичните равнища на анализ (оперативно и оперативно-тактическо) – Chapman 2004–2008; McNamara 1997–2008). В специализираните аналитични методи могат да бъдат откроени следните ключови понятия, за някои от които вече бяха предложени определения. Сред определените понятия са: заплаха, опасност, събитие и тенденция. Понятия като: благоприятни възможности, грешки, печалба, загуба, източник, сценарии и съперник не изискват специални определения, те са или аксиоматично и интуитивно ясни, или достатъчно добре определими. Специфичните понятия, които следва да бъдат определени допълнително и поставени в аналитичен контекст, са: дърво на грешките, дърво на събитията, оперативност, силни страни, слаби страни и управленски цикъл.

Дървото на грешките и дървото на събитията представляват вериги съответно от грешки и събития, чието построяване в анализа цели да бъде изведена някаква закономерност или тенденция.

Оперативността и управленският цикъл са две понятия, чието съдържание в някои области се припокрива: оперативността е способността за вземане на своевременни и правилни решения и тяхното реализиране съобразно достъпа до ресурси; управленският цикъл е процес, в чиито рамки биват вземани решенията; оперативността може да бъде разглеждана и като качество на управленския цикъл.

Силната страна на дадена система (държава, организация, група хора и пр.) са онези нейни параметри (ресурси), които й позволяват да запазва или възстановява равновесното си състояние (определеност, идентичност, инвариант), да се развива и да влияе активно върху средата, в която се намира.

Слабата страна на дадена система (държава, организация, група хора и пр.) са онези нейни параметри (недостиг на ресурси), които я правят уязвима, не й позволяват да запазва или възстановява равновесното си състояние (определеност, идентичност, инвариант), да се развива и да влияе активно върху средата, в която се намира, и са предпоставка за нейното разрушаване.

Управленският цикъл обикновено се свързва с НОРД-цикъла, като разузнавателният анализ в него е ситуиран в звеното на ориентацията (вж. напр. Eaton et al. 2007: 2).

Към организационните техники на разузнавателен анализ могат да бъдат причислени т. нар. експертни методи като: индивидуални и колективни експертни методи, методът „Делфи“, методът „Мозъчна атака“, игра по сценарии и др. (вж. напр. Търкаланов 2003: 102–105, 127). При организационните техники от значение е структурирането на отделните етапи на анализа и взаимодействието между експертизата на анализиращия и на другите специалисти по даден проблем. Експертните методи на разузнавателен анализ представляват добре разработена технология не толкова за структуриране на самия анализ като мисловен процес, колкото за организиране на свързания с него процес на взаимодействие при извършване на анализ в колектив (група) от анализатори. Затова следва да бъде обърнато внимание преди всичко върху етапите на осмисляне на разузнавателно-аналитичния проблем и това осмисляне да бъде в основата на експертните методи.

Източници:

Плэтт, Вашингтон. Информационная работа стратегической разведки. Москва, 1958, 336 с.

Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. София, 2003, 140 с.

Chapman, Alan. PEST Analysis Method and Examples, with Free PEST Template. Leicester, England, 2004–2008, www.businessballs.com, 29.07.2009, HTML.

Davis, Jack. Improving CIA Analytic Performance: Strategic Warning. Washington, 2002, www.au.af.mil, 19.09.2009, PDF, 9 p.

Eaton, Jacqueline, et al. Joint Analysis Handbook. Third Edition. Monsanto, Lisbon, October 2007, www.jallc.nato.int, 29.12.2009, PDF, 122 p.

Fleisher, Craig, and Babette Bensoussan. Strategic and Competitive Analysis: Methods for Analyzing Business Competition. Sydney, 2002, http://conferences.alia.org.au, 07.06.2005, PPT/PDF.

McNamara, Carter. Strategic Planning (in Nonprofit or Forprofit Organizations). Minneapolis, 1997–2008. www.managementhelp.org, 29.12.2009, HTML.

Segell, Glen. Three Intelligence Methodologies for Border Defence and Border Security. – In: Scientia Militaria: South African Journal of Military Studies, 2005, vol. 3, issue 2, http://academic.sun.ac.za, 29.12.2009, PDF, pp. 1–23.

Wray, Simone, et al. A Risk Management Standard. Extracts from the document PD ISO/IEC Guide 73: 2002 by International Organization for Standardization (ISO) reproduced with the permission of British Standards Institution under license number 2002SK/0313. London, AIRMIC, ALARM, IRM, 2002, www.theirm.org, 07.06.2005, PDF, 17 p.


Приложение:



Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Накратко за основните разузнавателно-аналитични методи и техники. Софи, Studia Analytica, 17.10.2014 г.

Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването). София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 131–135.


16/10/2014

Ситуационен анализ

Румен Гюров

В българската специализирана книжнина по национална сигурност се среща понятието оперативна обстановка. Павел Владимиров отъждествява понятията „оперативна обстановка“ и „ситуация“ (Владимиров 2002: 145–146). Христо Каймеджиев разглежда оперативната обстановка като обективно неделима цялост (Каймеджиев 2005: 202–203). И двамата автори включват в нея: първо, условията на средата, в която е налице несигурност (заплахи, рискове, престъпност и пр.); второ, онова, което в настоящата разработка се разбира под критични актори (лица или групи лица, чиито действия са в основата на несигурността), и трето, онова, което в настоящата разработка се разбира под собствени ресурси (в тяхната терминология: сили и средства) – вж. Владимиров 2002: 145–163, и Каймеджиев 2005: 202–206).

Употребата на понятието „оперативна обстановка“ вероятно е наложена по когнитивни причини, свързани с разбирането за ситуация, в която се налага да бъдат взети мерки срещу несигурността. За целите на настоящата разработка е подходящо да бъде прието разбирането на Павел Владимиров за тъждество на понятията „оперативна обстановка“ и „ситуация“. Разбирането и предпочитането на понятието „ситуация“, изразени тук, показват една по-различна гледна точка на осмисляне на оперативната обстановка чрез поставяне на нейните компоненти в друг контекст и в друга концептуална рамка, без да бъдат оспорвани като неделимост и принадлежност към нея.

Уилиям Елът предлага методика на ситуационния анализ, основана изцяло върху натрупан практически опит. За него е без значение предметният обхват на анализа, равнището на вземане на решение за прилагане на препоръките от анализа, както и равнището за определяне на необходимите ресурси, необходими за преодоляване на неопределеността и несигурността. В своя разработка (Ellet 2007) авторът посочва четири категории ситуации (Ellet 2007: 20):
  1. Ситуацията-проблем [U] е ситуация на неопределеност по отношение нова, което е известно или разбираемо за случващото се. В проблемната ситуация се налага да бъде открита причината за даден проблем, който следва да бъде решен. Познаването на причината има за цел подобряване на ситуацията. Анализът на проблема започва с осъзнаване на неговото съществуване, преминава през неговото формулиране – описание, през обяснението му – разкриване на причината за съществуване на проблема и завършва с намиране на решение (Ellet 2007:21–22).
  2. Ситуацията-оценка [x] е ситуация, в която намира израз стойността, ценността, ефективността [отражението] на някаква проява [събитие или явление], действие или резултат. В анализа на ситуацията-оценка най-важни са критериите за оценка. Структурата на анализа на оценъчната ситуация включва: подбор на данните в основата на оценката, разглеждане на положителните и отрицателните страни на случващото се и разкриване на основанията на окончателната оценка (Ellet 2007: 23–24).
  3. Ситуацията-правило [Δ] е ситуация на проява на някаква обусловеност, на някакво правило при съотнасяне на измерими стойности. Анализът на ситуацията-правило предполага познаване на: информацията за проявяващото се правило, подходящото представяне на тази информация, начина за тълкуване на информацията, необходимите данни за изпълнение на правилото. Анализът на обусловеността, разбиран в тази рамка преди всичко като количествен анализ, е най-сложният ситуационен анализ и неговото концептуално завършване у Елът среща трудности. Авторът признава това, но отделя малко внимание на ситуацията-правило и нейния анализ, като отнася предметна й област към задачите на икономическия, финансовия, счетоводния и пр. анализи, които боравят с конкретни математико-статистически методи (Ellet 2007: 24–26).
  4. Ситуацията-решение [P] е ситуация на взето решение в условия на съзнателен избор между възможности въз основа на дадена информация по определени критерии [за постигане на конкретна цел]. Най-важната част от анализа на ситуацията-решение е определянето на критериите за вземане на решение [избор]. Критериите отсяват необходимите данни и определят предпочитаните възможности. Критериите посочват окончателното решение [за пристъпване към действие и постигане на конкретна цел] (Ellet 2007: 22–23).
Авторът прави уговорка, че четирите категории ситуации „не са единствените категории, открити в отделните случаи, но много случаи на ситуации наистина принадлежат към тези четири категории, и когато това е така, категоризирането на ситуацията помага за организиране на анализа. Този подход не е единственият правилен начин – това е един от начините“ (Ellet 2007: 20).

В обобщен вид препоръките на изследователя за провеждане на анализ на ситуация включват отделяне на внимание на: целите на анализа; същността на предмета на анализ; определящия ситуацията актор; критериите за анализ (вкл. оценка и решение); присъствието на критериите за анализ в самия предмет на анализа; адекватността и надеждността на критериите за анализ; най-важния критерий; съотношението в ситуацията между проблема, оценката, решението и правилото; необходимата информация за извършване на анализа; изграждането на хипотези; аргументирането на хипотези; привличането на максимално количество данни и на възможно най-много аргументи, относими към дадена хипотеза; отговорността за анализа; залога за (смисъла на) приемане и използване на резултатите от анализа и пр. (Ellet 2007: 26–35).

Концепцията на Уилиям Елът е оригинална и привлича вниманието с практическата си насоченост. Авторът й прилага предложената от него категоризация в конкретни случаи, които анализира като проблемна ситуация, оценъчна ситуация и целева ситуация (Ellet 2007: 37 и сл.). В неговия подход има множество спорни постановки: неизяснени критерии за категоризиране на ситуациите; незавършен вид на категоризирането, недостатъчно и неизбистрени характеристики на ситуацията-правило, повторение на методическите указания за анализ на различните категории ситуация без открояване на съществено и несъществено, без обобщаване на сходни характеристики и пр.

Основен недостатък на Елът-концепцията е силната й когнитивна натовареност – категоризацията на ситуациите е ориентирана изключително спрямо връзката на самия познаващ субект с една или друга ситуация. Последното, от друга страна, може да бъде отчетено и като нейно достойнство: адекватност спрямо потребностите на аналитичната задача. Когнитивната натовареност на Елът-концепцията крие рисковете на парадокса на Мидас и подсказва необходимост от обективиране на съдържанието на видовете ситуации, определени от автора.

За Уилиям Елът категориите ситуации не са непреодолимо разграничени, те представляват по-скоро преливащи една в друга ситуации и дори аспекти на една и съща ситуация. Конкретно доказателство в тази посока е разглеждането от автора на една и съща ситуация едновременно като ситуация-проблем и ситуация-оценка (Ellet 2007: 49–60, 75–86). Консистентно на настоящата разработка (вж. и другите публикации в Studia Analytica), Елът-концепцията може да бъде разглеждана като предварителна схема за ситуационен анализ в четири направления (по същество полета на проява на рационалните принципи):
  1. Наличие или отсъствие на някакъв проблем (неопределеност, несигурност) в условията на средата за сигурност (принцип на емпиричното потвърждение) – определяне на проблема: контекста на дадените условия, понятията, критериите и отличителната характеристика за определяне на проблема.
  2. Отношение между източника на дадения проблем и средата, в която този проблем се проявява (принцип на инвариантността): диагностика на отношенията в определен контекст на система от отношения, понятия, критерии и отличителни характеристики на проява на проблема.
  3. Закономерност (-и) на проявата на дадения проблем (принцип на номологичността): разкриване на причинно-следствените връзки при проявата на проблема в контекста на система от закономерности, понятия, критерии и отличителни характеристики.
  4. Последици от разрешаване или/и неразрешаване на дадения проблем – предвиждане в кратко-, средно- и дългосрочна перспектива (принцип на холистичността): прогнозиране на контекста на проява, понятията, критериите и отличителните характеристики на последиците от решаване или/и нерешаване проблема.
За да бъде концептуално осмислена ситуацията като предмет на анализ, за целите на настоящата разработка е необходимо да бъдат отчетени особеностите на поведението на взаимодействащите си в нея системи. Затова уточненията и допълненията към концепцията за ситуационния анализ е необходимо да обхванат съответно:
  • строго определена координатна мрежа на поведението на дадена система (вкл. лице, група лица, общност, общество... – актор) във взаимодействието й със средата (условията като метасистема, други системи – взаимодействащи актори в средата за сигурност);
  • консистентно включване на основополагащото понятие за ресурс в аналитико-ситуационната матрица.

Разузнавателно-аналитична матрица за оценка на ситуацията


Въз основа на представеното дотук разбиране за разузнавателния анализ въз основа на количествени и качествени показатели, за извършване на ситуационен анализ (анализ на конкретни случаи, situation analysis, case study), както и за решаване на задачите пред настоящата разработка, може да бъде предложена следната разузнавателно-аналитична матрица за оценка на дадена, конкретна ситуация (РАМ-ОС):

Предложената разузнавателно-аналитична матрица за оценка на ситуацията (РАМ-ОС) изисква да бъде обърнато допълнително внимание по отношение на нейното съдържание:
  1. Контекста на ситуацията е непосредственото влияние, на което е подложен даден обект на въздействие и което може да бъде оценено от гледна точка на взаимодействията/въздействията, системата от равновесни и неравновесни отношения, които обуславят ситуацията, противоречията и непротиворечивостта, и сигурността или несигурността във взаимодействието. Респ. приложими в анализа са съответно: системната теория – вкл. за отношенията на равновесие и неравновесие, АМ-П, скалата за оценка на силата на въздействие и РАМ-Н (вж. и другите публикации в Studia Analytica).
  2. Ситуацията е разглеждана като комплексна проява на резултата от дадено въздействие в различни нейни аспекти: предметен, проблемен или/и безпроблемен, детерминантен и резултантен. Респ. приложима е преобразуваната Елът-технология за нейната оценка (вж. и другите публикации в Studia Analytica).
  3. Поведението на акторите е изразимо и определимо чрез културата на сигурността, респ. може да бъде приложена РАМ-КС (вж. и другите публикации в Studia Analytica).
  4. Ресурсите на акторите са изразими и определими в понятия, които преобразуват еквивалентно разбирането за SWOT-анализ с въвеждане на понятията за ресурс и за достъпност на ресурса за всеки от акторите. Респ. приложима е матрицата на SWOT-анализа – М-SWOT, в чийто контекст ресурсите биват разглеждани като: налични или/и неналични; необходими или/и не-неоходими („обходими“, пренебрежими...); достъпни или/и недостъпни; достатъчни или/и недостатъчни (за поддържане на равновесие).



Източници:

Владимиров, Павел. Управление на специалните служби. София, 2002, 276 с.

Каймеджиев, Христо. Теория на оперативноиздирвателната дейност. София, 2005, 300 с.

Ellet, William. The Case Study Handbook: How to Read, Discuss, and Write Persuasively about Cases. Boston, 2007, http://uascentral.uas.alaska.edu, 14.10.2009, PDF, 273 (280) p.


Задължително цитиране като:
Гюров, Румен. Ситуационен анализ. София, Studia Analytica, 16.10.2014 г.


Или също:
Гюров, Румен. Към анализа на сигурността (в контекста на контраразузнаването. София: Фондация „Национална и международна сигурност“, 2011, с. 155–159.